Как ще ги стигнем... косоварите?!  на Блерта Бешоли (дебют) спечели

...
Как ще ги стигнем... косоварите?!  на Блерта Бешоли (дебют) спечели
Коментари Харесай

Кошер - косовското кино чудо

Как ще ги стигнем... косоварите?!  на Блерта Бешоли (дебют) завоюва трите най-важни оценки на " Сънданс " /World Cinema Dramatic – Голямата премия, за постановка и на публиката, има оценка 7.4 в IMDb и чака съвсем сигурна номинация за " Оскар " за чуждоезичен филм! Разбирам възторга на западняците - те са в потрес и смут от привичките и обичаите в една европейска страна през 21 век, само че отвън екзотичната и скандална тематика филмът е един строен, въздействащ и увличащ, великолепно издигнат роман за проявата на дух, кураж и досетливост пред бездната на безизходицата и във враждебната среда на патриархални остарели канони.

Фахрие (Илка Гаши, " косовската Сандра Бълок " ) е хубава към 35-годишна с изтънчено, само че посърнало лице, дълга гарванова прибрана коса и грациозна фигура, която постоянно върви облечена в панталон и безформени връхни облекла. Тя би трябвало да изхранва две деца и да се грижи за свекъра си Хаджи (Чун Лайчи, огромен!) – раздразним дъртак.. Младите мъже от цялото село са безследно изчезнали по време на войната, поведени от сърбите неизвестно къде, а от време на време дамите са подложени на да оглеждат човешки остатъци в търсене на съпрузи и синове...

Фахрие получава като всички трохи от благотворителна организация, само че взема решение да вземе нещата в своите ръце и да не разчита на огризки и благоразположението на непознати – откакто медът от фамилните пчели не носи задоволително доходи, приключва шофьорски курс, подкарва кола и се спазарява с тлъстия и муден, само че доброжелателен и деятелен шеф на супера в близкия градец да продава нейния и на приятелките и съседките ѝ домакински айвар!

Мъжете от селото, дрипави, мързеливи, тесногръди и дребнави, в плен на верски и родови предубеждения, стигматизират Фахрие като уличница и мятат тухли по прозореца на колата. Тя обаче, макар че се бои, също може да държи тухла в ръка, да се бори за своите права и да отстоява позицията си, безшумно, само че неумолимо, да провежда, приобщава и сплотява. Интересното е, че филмът е по същински случай, а и до през днешния ден Фахрие гордо утвърждава достолепието си и показва гения си, постепенно, само че необратимо променяйки цялостен един свят.  

 

 

 

 
Източник: momichetata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР